Важна характеристика на пептидните препарати е, че те нормализират естествените процеси на самолечение в клетката, т.е. употребата им не предизвиква странични ефекти и предозиране. При използване на пептидни биорегулатори няма синдром на отнемане, тъй като пептидните молекули не са хормони и не задействат механизма за отрицателна обратна връзка. Всъщност, този „лош“ механизъм се задейства, когато се използват хормонални препарати, които всъщност деактивират функцията на собствени ни ендокринни жлези. Ефектът от биорегулатора се насочнва както към увеличаване, така и към намаляване на регулираната функция /модулация/, поради което може да се използва както за увеличаване, така и за намаляване на активността на орган и тъкан. Така например, пептидът на щитовидната жлеза на щитовидната жлеза е ефективен в случай на хипо- и хипертиреоидизъм, а пептидът на епифизната жлеза чрез възстановяване на механизмите за адаптация на стреса може да нормализира имунната система както при имунодефицит, така и при автоимунен процес. Пептидните биорегулатори са напълно съвместими помежду си и с други биорегулатори и лекарства.
Цитомаксите са пептиди, доказани като ефективни при патологии като атеросклероза (Вентфорт), имунодефицити (Владоникс), хроничен хепатит (Светинорм), спинална остеохондроза (Сигумир), хроничен панкреатит (супрефорт) и автоимунен тиреодит (Тиреоген), енцефалопатия с различна етиология (Церлутен) и мн.др.